Абсентът, забранен за цели 100 години, се върна в кръчмите и магазините за алкохол

абсент У нас е почти изцяло внос от Чехия, където традицията да се пие абсент се е съхранила от времето на Австро-Унгария. Производството му там излезе от нелегалност, щом падна желязната завеса през 1990 г.

Това е най-силната и най-вредната легална напитка. Хроничната й употреба води до смущения в сетивността и болезнени тактилни усещания, които стигат до безчувственост. Появяват се тремор, двигателни парализи и психични разстройства като загуба на памет, затруднен говор и халюцинации.

Прави се от пелин (Artemisia absinthium L.) и екстракти от анасон, копър, исоп, кориандър, маточина, мента и вратига. Може да включва и листа от росен, вероника, хвойна и другибилки. Пелинът се кипва и получената много горчива течност се дестилира. Излиза ликьор с 82% алкохол и 0,5% ароматно масло, богато на туйол и на окисления му дериват туйон. Това са психеделичните съставки, които водят до пристрастяване.

Французинът Пиер Ординар създава Ликьора през 1792 г. в Нюшател, а Анри Перно прави заводи за него в Швейцария и франция. През 1860 г. той вече е толкова популярен, че в парижките кафенета има всединевен „зелен час“. Пият го богатите и артистичната бохема. Сред прочутите „абсентисти“ са Бодлер, Верлен, Рембо, Мопасан, Едгар По, Уайлд, Тулуз-Лотрек и Ван Гог. Заради зеления цвят на напитката я наричат „зелената фея“, но също и „смъртна вода“.

Употребата е била церемониална. Специален келнер го налива в чаша, на чийто ръб закрепва лъжичка с процеп или решетъчна лъжичка. Слага в нея бучка захар, напояваясабсентия запалва. После я залива с ледена вода, за да се утаят неразтворимите съставки и питието да остане бистро.

През XIX в. се е вярвало, че абсентизмът е нещо различно от алкохолизма -по-изтънчено и извисяващо. Докато през 1905 г. един алкохолик – Джин Ландфрей, избива цялото си семейство под влияние на абсента и се опитва да се самоубие. Ландфрей вечерта изпил голямо количество алкохол, но вината за стореното от него била приписана на двете чашки абсент, които гаврътнал на сутринта. След този случай напитката е забранена първо в САЩ, а след това и в Европа. Франция я забранява на 17 март 1915 г., но за компенсация са пуснати анасоновите напитки. Швейцария отменя забраната през 2004 г., следвана от Холандия. В моментаЕвросъюзът позволява да се произвежда абсент, нос ограничението пелинът да е до 10 мг/ л. В България бохемите откриват абсента със закъснение, когато на Запад вече е низвергнат. Отглас на тази закъсняла мода има в първата и последната строфа, рамкиращи поемата на Христо Смирненски „Приказка за честта“ от 1923 г.:

В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент: покани ме Дявола – старият Дявол -в дома си на чашка абсент.

И Дявола млъкна. Наля от абсента, сърдечно се чукна със мен и пускайки дим на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *