Бутилките с френски вина не казват името на гроздето, нито дават някаква информация за района

вино
Пише коя е реколтата и че виното е с контролиран произход, ама какво ли значи това? Понякога е написано и името на основателя на избата. Но дали той не е умрял преди 200 г. и дали наследниците не са я продали на някой винен бос.

Тази практика идва от 40-те години на XX в., когато „Шато Мутон Ротшилд“ започва да кани видни художници да рисуват етикети. Правили са го Жан Кокто, Анди Уорхол, Марк Шагал и др. Нормално е да не желаеш рисунка на Шагал да е затрупана с думи и купуваш виното каквото е, ако можеш да си го позволиш.

Често етикетът е само един, но дори да има и заден, той среща затруднения да даде сведения за тероара или местността. „Регионално вино от Тракийската низина“ е доста общо казано, нали. С най-дребен шрифт пише, че виното съдържа сулфити (изискване на закона), а с най-едри букви – Product of Bulgaria или пък Made in France.

Надписи на вина има от 3000 години насам и никой от тях не глези с информация. Много често те са и фалшиви. Наскоро се оказа например, че Бордо продава повече вино, отколкото произвежда. Ако вината са
неразбираеми като френските, италианските са пълна енигма. Никак не е лесно да се разбие кодът на етикетите им. Пише, че виното е тосканско, но откъде точно, не се знае. Задният етикет на 20 езика ти казва „съдържа сулфити“ и нито дума дали гроздето е брано на ръка, нищо за процеса на ферментация или за това дали виното трябва да се декантира.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *