В продължение на хилядолетия туршията е била живо същество

 

туршия Тя е била хабитат на тълпи от микроби. Тези микроби са носели отговорността да превърнат прясната храна в нещо, което ще се запази в ядливо състояние за месеци, че дори и за години посредством чудото на ферментацията.

В туршиите това се постига чрез превръщане на захарите, съдържащи се в пресните продукти, в киселини. Така в гърнето (по-късно в буркана) се е създавала толкова киселинна среда, че никоя опасна за човешкото здраве бактерия да не може да оцелее в нея.

Този начин на консервиране е запазвал храната задълго, практически завинаги. Наскоро на остров Фиджи бяха намерени плодове от хлебно дърво, консервирани преди 300 години.

„Ставаха за ядене, макар да бяха малко неугледни на вид“, каза археологът, който побързал да опита своето откритие.

Днешните хора са с пастьоризирани стомаси.

Ние сме пастьорианци дори и в червата, така че шансът на ферментосите да променят нагласата ни засега е нищожен. И все пак всяка култура си има ферментационни специалитети с уникален вкус. Процесът зависи от множество специфични условия и местни фактори. Крайният резултат е един необикновено пъстър букет – огромен брой храни, всяка със свой вкус. За нашите девствени стомаси би било голямо изпитание да смелят японско нато, ферментирали соеви зърна или вкиснатия етиопски хляб инджера. Той се прави от теф – просо, много богато на желязо. Безценен е за хора, живеещи при толкова разреден въздух. Но пък нас кой ще ни накара да минем на инджера?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *