Добива се от смесени плодове — круши, джанки, къпини, а понякога и от дренки

 

плодове

Крушите се режат на дребни парчета, а джанките и къпините се смачкват.

Ферментацията протича в пластмасов бидон — 100—150 л, държан в закрито помещение. Понеже не всички плодове узряват по едно и също време, преработката се прави по реда на узряването им, което продължава до месец. През цялото време отворът на бидона е покрит.

След внасяне на последната партида плодове се добавят 10 кг захар, предварително разтворена в 30—40 л затоплена вода. Разбърква се и се оставя за ферментация, през време на която кашата се бърка по 2—3 пъти на ден. В края на ферментацията твърдите части падат на дъното. Бърка се и ако не се появят мехурчета се пристъпва към изваряване.

Дестилира се в ракиен казан с обем 100 л и с подобрена конструкция на серпентината. За предпазване от нагар е монтирано лъжливо дъно от перфорирана медна ламарина с диамътер на отворите 2—3 мм.
При зареждане на казана се отделят костилките. За подобряване на вкуса, в казана се внасят 3—4 глави лук, разрязани на 4 парчета, и няколко парчета тиква. При дестилацията задължително се отделя първакът, а патоките, когато средното алкохолно съдържание на общото количество ракия стане около 50°.

От едно зареждане на казана се получават 30—35 л 50°
ракия, която се налива в бурета от черница. Когато ракията получи златист цвят и приятен вкус с типични плодови ракиени тонове в аромата, налива се в стъклени бутилки.

Източник: „64 уникални рецепти за домашно приготвяне на ракия“ от Димитър Цаков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *