На празник или в делник, на домашен празник, фирмено парти или просто сладка раздумка, ракията е неизменна част от родните обичаи

Когато ни дойдат гости или ако ние решим да посетим наши близки или приятели, задължително ще сипем или ще пийнем чашка ракия и ще си пожелаем „Наздраве!“. Това е истинското начало на разговора и благословение както за гостите, така и за домакините.

Още в добрите стари времена нашите баби и дядовци и техните родители, както и ние самите, сме посрещали младоженците, новото дете в дома, преди започване и след свършване на някоя важна работа, за добър хабер и кой знае още за какво, всичко е вървяло добре с глътка сливова ракия. Вярвали, че Господ ще благослови дома, рода, работата, домашните, съседите и роднините ако се чуе благословията от най-възрастния човек на трапезата: „Хайде да ни е пълно всичко както са ни пълни чашите с ракия!“

Навремето бъчвите за ракията са се правили от дъб. Дървото се е цепило с брадва по дължина и се е оставяло поне 2 или 3 години на открито да изсъхне. Когато се чукне на дървото и се чуе хубав, отчетлив звук, едва тогава може да се правят бъчвите.

Добрите домакини събирали плодовете, след това подбирали най-хубавите и се започвало едно дълго и сладко варене на ракията. Мъжете се събирали около казаните, за да направят най-хубавата ракия.

И за да не бъде делникът  монотонен и еднакъв, след усилената лятна и есенна работа, хората се събирали, знаели са песен да запеят песен, някой е свирил на гайда или кавал. Било е истинска идилия и в ракията се е влагал един друг, по-особен смисъл.

В много български семейства преди е имало обичай да се свари ракия когато се роди дете, да се затвори тази ракия в хубава дъбова бъчва и да се пази напитката докато детето не порасне и не се зажени и то. Това е била най-сладката ракия заради дългогодишното съхранение в бъчвата, защото колкото повече ракията отлежава, толкова по-хубава става тя.

Имало е традиции, имало е ред и е имало един по-друг смисъл не само във варенето на ракия, ами и в целия живот въобще.

1 comment on “Всичко започва и всичко свършва с чаша хубава ракия”

  1. Още от дете си спомням как на нашата маса присъстваше ракията.На всеки празник и делник.След време реших и аз да вкуся Сливенска Перла.Като жена останах очарована от мекия и приятен вкус.Ето защо и на моята трапеза всеки ден присъства Сливенска перла.Няма нищо по хубаво от това да се съберем със семейството или със приятели и да пийнем по една чаша ракия.По мое мнение това е най-добрата ракия в България.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *