Една зимна декемврийска вечер един пияница се напил, окъснял, но все пак решил да се прибере у тях.
весело

Жена му била добра душа и въпреки, че мъжът й се скъсвал да пие и да я бие, още от вратата се втурнала да помага с каквото може – взима му палтото, отваря му вратите, помага му да седне. Накрая обаче почва да се притеснява, защото той нито й благодари, нито я псува, само мълчи. 
– Да ти спретна една салатка? – пита съпругата. 
– Гра – а – а. . . 
– Какво каза? . 
– Гра – а – а. . . 
– Ама какво ти е? 
– Гра – а – а. . . 
– Боже, тоз човек, какво му стана, боже. . . Пържолка да ти опека, телевизора да включа. . . ? 
– Гра – а – а. . 
Съпругата се побърква окончателно и звъни на съседа – доктора. 
– Какво има, Иванова? 
– Ами, мъж ми току – що се прибра, докторе, и нещо му има, не ще да приказва, само едно „гра“ повтаря вече от половин час. 
– На кръчма ли е бил? 
– Да. 
– Налейте му една ракия и ще се оправи. 
– Ама. . . 
– Налейте му една ракия, ви казвам! 
Отива си жената вкъщи, налива ракия, дава я на мъжа си и пита:
– Сега по – добре ли си? 
– Гра – а – адил Илия килия. .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *