Една зимна декемврийска вечер един пияница се напил, окъснял, но все пак решил да се прибере у тях.
Жена му била добра душа и въпреки, че мъжът й се скъсвал да пие и да я бие, още от вратата се втурнала да помага с каквото може – взима му палтото, отваря му вратите, помага му да седне. Накрая обаче почва да се притеснява, защото той нито й благодари, нито я псува, само мълчи.
– Да ти спретна една салатка? – пита съпругата.
– Гра – а – а. . .
– Какво каза? .
– Гра – а – а. . .
– Ама какво ти е?
– Гра – а – а. . .
– Боже, тоз човек, какво му стана, боже. . . Пържолка да ти опека, телевизора да включа. . . ?
– Гра – а – а. .
Съпругата се побърква окончателно и звъни на съседа – доктора.
– Какво има, Иванова?
– Ами, мъж ми току – що се прибра, докторе, и нещо му има, не ще да приказва, само едно „гра“ повтаря вече от половин час.
– На кръчма ли е бил?
– Да.
– Налейте му една ракия и ще се оправи.
– Ама. . .
– Налейте му една ракия, ви казвам!
Отива си жената вкъщи, налива ракия, дава я на мъжа си и пита:
– Сега по – добре ли си?
– Гра – а – адил Илия килия. .