Етикет: джибри

Активен въглен прочиства пътя на ракията

Често майсторите на ракия си задават въпроса дали е възможно да се приложи активен въглен за прочистване пътя на ракията

 

ракия активен въглен

Практически това е възможно. Но не се прилага. Причината е в по-слабия ефект, поради невъзможност да се определи степента на погълнатия (абсорбирания) неприятен мирис. Поглъщането (абсорбцията) на чуждия мирис е физичен процес, който протича бавно в сравнение с химичните реакции. А обработката с въглен изисква продължителен контакт с ракията — от 3 до 5 дни при трикратно разбъркване по 10 мин на ден.

При преминаването на ракията (когато тече) през пласт от активен въглен контактът ще е много кратък, поради което ефектът ще бъде малък. И освен това липсват данни за дебелината на пласта въглен и през колко време да се сменя, тъй като абсорбционните възможности не са неограничени.

Може обаче да се направи следният експеримент: Вместо торбичка с въглен да се вземе метална или пластмасова по-дълбока цедка с фина мрежа, да се поставят в нея 1—2 пласта тензух или марля за задържане на въглищен прах, да се сложи в цедката гранулиран въглен до образуване на пласт от 4—5 см. За да се получи по-добър ефект, ракията трябва да преминава по цялата повърхност и обем на въглена. Опитът трябва да се проведе при дестилация на дефектни (плесенясали) ферментирали каши или джибри. Ако се приложи при здрав материал, въгленът ще поеме (абсорбира) плодовия аромат, с което ще се понижи и качеството на ракията. Трябва да се осигури синхрон в скоростта и обема на ракията при преминаването е през пласта от въглен. Ако струята на ракията е по-голяма от възможностите на цедката с пласта въглен, част от нея ще прелива.

Този опит в никакъв случай не трябва да се прави при дестилация на ароматни плодови каши от кайсии, праскови и други плодове.

Източник: „64 уникални рецепти за домашно приготвяне на ракия“ от Димитър Цаков

Класика в жанра – сливова ракия

Колкото сорта сливи има в България, толкова са и рецептите за тази толкова популярна напитка

Ще ви представим една класическа и доста разпространена рецепта. Сигурно има много интерпретации по темата, но в случая ще заложим на проверена технология.

Преди да пристъпите към варенето, ще е добре да подберете плодовете и да ги подготвите. За някои ракии е добре плодовете да са цели и неповредени, но за сливовата ракия не е точно така.

За хубава ракия са необходими хубави плодове, а за хубава сливова ракия ще трябва да подберете добре узрели сливи. Съберете накапалите плодове от земята, но внимавайте да не са много скапани. Сложете ги в каците за ракия. Преценявайте добре кои са подходяшите плодове и в никакъв случай не допускайте в съда да има зелени сливи.

Най-подходяща за сливова ракия е „Кюстендилска синя слива“ и „Кюстендилско бяло кандиле“. Крайният резултат от тези сортове ще е една ароматна и вкусна напитка.

Махате костилките, като тази операция ще е значително по-лесна, ако предварително бланширате плодовете.

Ако имате преса плодовете се запарват, смачкват се и след охлаждане се заквасват с активна мая.

Така престояват 48 часа. Останалите твърди части се заливат с вода, като, ако сме получили 10 л сок, твърдите части се поливат с 3 л вода, размесват се и се оставят 48 часа, след което отново могат да се пресоват. На всеки 10 л сок се добавят 2,5 кг захар. След това следва ферментация, като могат сортовете да се смесват.

Най-добре е да варите сливова ракия през месеците ноември или декември. Ако казанът е със средна големина от 130-150 литра и ако имате 10 литра каша, от нея ще получите 1 литър ракия, а крайният резултат е 13-15 литра хубава 40-45 градусова ракия.