Етикет: варене на ракия

Пластмасовите съдове не са за предпочитане при съхраняването на ракия

В специалната литература липсват данни относно използването на пластмасови съдове за съхранение на вино и ракия

 

ракия

Има предприятия, които изработват пластмасови съдове за ферментация, съхраняване и транспорт на вина и спиртни напитки. Те обаче използват специална пластмаса. За съдовете, предлагани на пазара (туби и бутилки) точен отговор може да се даде само след съответни изследвания в лаборатория. А това изисква време и струва доста скъпо.

У нас обаче широко се употребяват пластмасови бутилки за съхранение и търговия с газирани подсладени напитки. Логически това дава основание да се предположи, че за кратко време (няколко месеца) може да се използват пластмасови съдове за съхраняване на ракия. Преди употреба те трябва да се измият много добре.

Източник: „64 уникални рецепти за домашно приготвяне на ракия“ от Димитър Цаков

Технология на дестилацията при производството на ракия

Въпросът кога трябва да се пристъпи към дестилация на ракията винаги е бил спорен

 

дестилация

Сред феновете на домашната ракия отдавна е разпространено мнението, че изваряването на ферментиралите плодови каши трябва да стане 3 седмици след приключване на ферментацията. Тази практика е погрешна и не бива да се прилага по следните причини:

– Както по време на ферментацията, така и след приключване, в средата протичат окислителни процеси. Образувалият се етилов алкохол се окислява до ацеталдехид, оцетна и други киселини, които не само са вредни за здравето, но и влошават вкусовите качества на ракията. Освен алкохола, на окисление са подложени и ароматните съединения, преминали от плодовете, или образували се по време на ферментацията.

– Ферментиралата маса представлява благоприятна среда за развитие на болестотворни микроорганизми — причинители на плесени, на оцетно вкисване и на други болести.

– Поради изпарение на част от алкохола при продължително задържане на ферментиралата маса намалява рандемана на ракия.

Ето защо, от технологична и икономична гледна точка, изваряването трябва да става веднага след приключване на алкохолната ферментация.

Казаните, в които се извършва дестилацията имат следното устройство: казан, капак (със или без дефлегматор), лула и серпентина (хладник). Задължително е казаните за варене на ракия да бъдат изработени от бакър (мед), която има свойството да облагородява вкуса на ракията и да отстранява някои примеси. Казанът и режимът на дестилация имат определена роля за качеството на ракията.

Дестилацията бива еднократна и двукратна. При еднократната дестилация процесът протича с едно изваряване и крайният продукт е ракия. От икономична гледна точка тя е по-изгодна, защото протича по-бързо и с по-малки енергийни разходи. В замяна на това качеството на ракията е по-ниско. При дестилацията задължително се спазват следните изисквания:

– преди зареждане казанът, капакът, лулата и серпентината се измиват обилно с вода — ако по дъното на казана има нагар, той се изстъргва с метална четка и се измива с вода;

– при зараждането (пълненето) на казана кашата не бива да заема повече от 80 на сто от обема му;

– ако кашата е много гъста, тя се разрежда с вода до състояние, непозволяващо образуването на нагар, който придава горчив вкус и неприятен мирис на ракията;

– всички връзки между казана, капака, лулата и серпентината да са уплътнени добре (в противен случай
излитат алкохолните пари, което намалява рандемани на ракията);

– водата в охладителя трябва да бъде студена (допуска се само една трета (горният пласт от обема) да е гореща;

– ракията трябва да излиза с температура 18—20°

Източник: „64 уникални рецепти за домашно приготвяне на ракия“ от Димитър Цаков

Ракиено време е

По всички краища на България започнаха да варят ракия

казан за ракия

Сега е започнало само записването и варенето на ракия от сезонни плодове. Наесен, когато стане гроздето ще е големият юруш. Край лозарските райони в Пловдив, Ямбол и Бургас, както и на север край Дунав, казаните за ракия са заети почти до Коледа. В момента се вари домашна ракия от сливи и кайсии, а през октомври и ноември – от грозде, дюли или ябълки.

Хората са станали по-взискателни към мястото, на което се вари ракията, и затова предпочитат по-добрите и модерни казани, а като едно време – сглобени от стари перални и бойлери

В ракиджийниците масово се практикува „мързеливото варене“. Т.е. клиентът оставя джибрите и празните туби и си тръгва. Когато ракията е готова, той идва и си я взима, без да е стоял по цели нощи край казана.

Напрежението е в пика си и покрай ракиджийниците по Дунава. В силистренското село Добротица се вият опашки за „печене“ на кайсиева шльокавица. Местен майстор разкри тайната на добрата кайсиева – в джибрите, освен захар, се добавя и малко лимонтузу – две пакетчета на 100-литров бидон, за по-добра обща ферментация, пише „Всеки ден“.

Направете си сметката, преди да решите да варите ракия

Не е лошо преди да започнете да варите ракията, да си направите добре сметката

ракия варене на ракия

Трябва да уточните от какво ще я направите, каква суровина ще ползвате, дали е надеждна рецептата, която сте решили да ползвате. Не на последно място трябва да сте наясно какво количество искате да направите и дали има къде да я съхранявате.

Относно количеството, което искате да направите сметката е лесна – ако пиете по 100 грама на вечер, това са 36 литра, плюс нещо за гости и малко за приятели – 40-45 литра в случая е добре.

Познавайки собствените си навици, както и хората около вас, лесно ще направите изчисленията. Не е зле да имате предвид, че е добре да оставите малко от ракията да отлежи, както и възможността за някой изненадващ празник, като сватба например. И не на последно място – скрийте малко за черни дни, че следващата година може да няма толкова грозде или урожаят на другите плодове да не е богат. И накрая – преценете добре дали има къде да я съхранявате.

Нестандартно решение за варене на ракия се оказаха пюретата за натурални сокове

Българинът винаги е бил изобретателен

ракия българин

Особено когато става дума за любимата му напитка – ракията. Гроздето поскъпна доста през последните годи ни. Народът обедня и не всеки има възможност да отглежда лозя и да прави вино и ракия от грозде. Но практичният нашенец и на това е намерил цаката. Затова сега едно от последните изобретения е да се вари ракия от пюрета за натурални сокове.

Тези пюрета представляват остатъчни количества, неизползвани за сокове и се продават на черно на много ниски цени. Ако разполагате с достатъчно връзки или просто сте по-напористи, натуралното пюре може да се намери и без пари. Освен това, от край време се знае, че ракия може да се вари от компоти или дори от поостарели мармалади и домашни сладка.

Много хора обаче успяват да си ги намерят и без пари. Пюретата се слагат в казаните вместо гроздето. Така получената ракия е доста по-евтина. Освен от пюрета, мнозина правят ракия от мармалади и дори от компоти.

Скъпата суровина, като хубавото грозде например, увеличи и цената на ракията, която домашните майстори предлагаха. Преди време гроздовата ракия, която се вари по селските казани, струваше около 3,50-4 лева, тази година литърът стигна 8 лева. Гроздето през 2011 е струвало около 60 стотинки, докато през миналата един килограм се търгуваше за левче. Захарта пък струва около 2 лева, което също оказва влияние върху цената на домашната пърпуца.

За да стане хубава ракията трябва обич и майсторлък

Не случайно направата на ракия изисква време, през което майсторите влагат цялото си усърдие

ракия майстор

Почти няма малко момче, което да не е ходило на казана да вари ракия със своя баща или дядо. Това е традиция, в която има нещо много повече от приготвянето на някаква високоградусова спиртна напитка.

На мястото, където се вари ракия, се разказват различни истории, мъжете споделят опит и рецепти, а децата наблюдават интересния процес на дестилацията.

Ракия се прави почти от всичко, но за предпочитане е да се използват овощни сладки плодове като сливи, кайсии, череши и други. Въпреки че е алкохолна напитка, обикновено се сервира със стайна температура, тъй като част на радостта на ракията е магията от аромат и вкус, която магия може да бъде повредена, ако ракия се сервира твърде студена. За да се насладите на качествата на ракията е хубаво да отпивате от малка чашка, във формата на лале. Ракията може да се пие преди или след хранене, но повечето хора предпочитат след хранен да разпуснат с една-две малки ракии.

Ракията е неразделна част от българската култура. На територията на страната има поне няколко фестивала, организирани в чест на това знаменито питие. Има и конкурси, на които се оценява домашно направената ракия.

Как ферментират зърнените ракии?

След като сте претрили и изсушили зърната, смесете ги с вода в съотношение 1:5, размесва се и се загрява до температура 60 градуса, като при тази температура се задържа 30-40 мин.

След това масата се загрява до 70 градуса и се задържа до 30 мин. Охладете до поносима до тялото ви температура, сложете хлебна мая или дрожди. Съотношението трябва да е 100-150 г за 100 кг смес.

Хубаво е ферметационният процес да се случи в дървен съд, като не забравяте пак да разбърквате сместа по 3 пъти на ден. За получаване на качествена ракия се дестилира само бистрата част. Отделят се първакът и патоките.

Ето я и рецептата за ракия от пшеница:

Необходими са 4 кг пшеница , която се смила на едро. След това се добавят 1 килограм захар и се залива с 3 л вода, оставя се за 5 дни в топло помещение. След това се добавят 5 кг захар, разтворена в 18 л вода. Добавя се и 100 г хлебна мая, размита в 0,5-1 л хладка вода. Разбърква се. Оставя се в покой да ферментира. Прецежда се и твърдите частици се махат. Течността се дестилира. Останалите твърди части се заливат с 8 л вода и се добавят 5 кг захар. Ферментира за около 8-10 дни.

Отново ферментиращата маса се прецежда и на дестилация се подлага само течността. При двете дестилации се отделят първотокът и патоките.