Етикет: казан за варене на ракия

Плодови ракии – особености при производството

Почвените и климатичните условия у нас са благоприятни за развитие на овощарството

плодова ракия

В различните райони на страната се отглеждат почти всички овощни видове. Най-масово са застъпени ябълката, крушата, сливата, кайсията, прасковата, черешата, вишната, ягодата, малината, къпината и касисът. По-голямата част от плодовата реколта се реализира в прясно състояние на пазарите, друга се преработва в компоти, конфитюри, нектари, плодови сокове и плодови ракии. Най-голямо количество плодова ракия се произвежда от сливите, по-малко от джанки, кайсии и праскови и още по-малко от череши.

Източник: „64 уникални рецепти за домашно приготвяне на ракия“ от Димитър Цаков

Пластмасовите съдове не са за предпочитане при съхраняването на ракия

В специалната литература липсват данни относно използването на пластмасови съдове за съхранение на вино и ракия

 

ракия

Има предприятия, които изработват пластмасови съдове за ферментация, съхраняване и транспорт на вина и спиртни напитки. Те обаче използват специална пластмаса. За съдовете, предлагани на пазара (туби и бутилки) точен отговор може да се даде само след съответни изследвания в лаборатория. А това изисква време и струва доста скъпо.

У нас обаче широко се употребяват пластмасови бутилки за съхранение и търговия с газирани подсладени напитки. Логически това дава основание да се предположи, че за кратко време (няколко месеца) може да се използват пластмасови съдове за съхраняване на ракия. Преди употреба те трябва да се измият много добре.

Източник: „64 уникални рецепти за домашно приготвяне на ракия“ от Димитър Цаков

Как се окачествяват и оценяват ракиите?

Ракиите се окачествяват чрез физикохимичен анализ и чрез дегустация

rakiq

Физикохимичният анализ се извършва в химически лаборатории чрез използване на специална апаратура и прилагане на съвременни физикохимични методи.

В домашни условия може да се прави само органолептична оценка чрез дегустация. Тя обхваща показателите цвят, бистрота, аромат и вкус.

Цвят — на цвят ракията може да бъде безцветна и светла до златиста. Цветът зависи преди всичко от възрастта, ако не е оцветена с карамел. При естествени условия на отлежаване в дървени бурета и в стъклени съдове в присъствието на дървени парчета (трески и талаш) ракиите получават златист цвят в различни нюанси. Колкото по-дълго време са отлежавали, толкова по-интензивен е цветът. Съхраняваните в продължение на много години ракии получават конячен цвят.

Бистрота — ракията трябва да бъде кристална, безупречна.

Аромат — в зависимост от изходния материал младите ракии притежават аромат, специфичен за плода, от който са произведени. Такива са сливовата, кайсиевата, черешовата и т.н. За гроздовите ракии високо се цени мискетовият аромат. При стареене в бурета, в резултат на протичащите в ракията химични процеси плодовият аромат отслабва, но в замяна на това се обогатява с допълнителни ароматни нюанси, характерни за стари и отлежали ракии, участващи в сформиране на букета.

Вкус — ракията трябва да бъде мека, с чист хармоничен вкус, без страничен привкус на паточнокисели тонове и други несвойствени отклонения.

Ракиите се оценяват по петобална система, която включва показателите: бистрота — до 0,25 бала, цвят — до 0,25 бала, аромат (букет) — до 1,5 бала, вкус — до 2,5 бала, типичност — до 0,5 бала.

Най-висока оценка от 5 бала получава стара отлежала ракия с кристална бистрота, златист цвят, хармоничен вкус и приятен специфичен за ракията аромат;

4,5 бала получава ракия с отлично качество;

4 бала получава ракия с много добро качество;

3,5 бала получава ракия с добро качество; – 3 бала получава ракия със средно качество;

2,5 бала получава ракия с ниско качество, изразяващо се в остър вкус, недостатъчна бистрота и цвят, и без аромат.

Източник: „64 уникални рецепти за домашно приготвяне на ракия“ от Димитър Цаков

Общи правила за получаване на хубава ракия – проължение

В предишната статия стигнахме до момента, в който процесът на ферментация е започнал

казан за варене на ракия

Изброихме накратко онова, което е необходимо да се направи преди да започне процесът на ферментация. Когато няма възможност за протичане на спонтанна ферментация е задължително да се използва хлебна мая.

Доброто и често разбъркване ще направи процеса на алкохолна ферментация много по-бърз и качествен. Така всички компоненти ще бъдат размешани качествено, тъй като вие няма да пропускате да разбърквате кашата поне 3-4 пъти на ден. След като разбъркването приключи, не забравяйте да покриете съда, в който ферментира плодовата каша с метален капак, полиетиленово платно или чист памучен плат, сгънат на няколко ката.

Когато стигнете процеса на дестилация, задължително трябва да се отделят първотокът и патоките. При двукратната дестилация сирецът, който подлежи на дестилиране, се разрежда с вода до 30 градуса. И в този случай задължително се отделят първотокът и патоките.

За да се предотврати изкипяване на кашата, казанът не бива да се препълва. Още по-сигурно е в кашата да се добави 0,5 л прясно мляко.

Ракия се пие в най-тъжните и най-веселите моменти

Преди десетилетия ракията беше свързана изключително с провинцията

ракия традиция

Сега популярното питие все повече се превръща градско удоволствие. В продължение на векове ракията е отражение на характера ни и е дълбоко свързана с традициите на Балканския полуостров.

Ракия се пие в най-щастливите моменти. Когато сме нещастни ракията лекува душите ни. Тя е универсално питие, тъй като може да се пие по всяко време и навсякъде – сутрин, обед и вечер, преди и след хранене, както у дома, така и в заведение.

Ракията пристига на Балканския полуостров благодарение на турците през 14-ти и 15 век. Самото име е от арабски произход – „ал рак“ и се превежда най-общо като изпотяване. Така или иначе процедурата чрез която се произвежда ракията, напълно отговаря на наименованието. В света има много питиета, които се наричат ракия. Те се произвеждат от най-различни плодове, но технологията горе-долу е една и съща.

Предимството на родната ракия, в сравнение с онова, което се пие по света, е в специфичния аромат и плътен вкус, който се дължи предимно плодовете и традиционния начин на приготвяне. От 19 век нататък България се превръща признат производител на ракия.

Днес родната ракия се пие по целия свят. Ценителите пазят в избите си най-добрите образци на нашите изби. Наближаващите празници са само още един повод да си кажем „Наздраве!“ с хубава българска ракия.

Да пием по ракия и да си говорим за риболов!

Риболовци решили да приключват и единия кани другия на гости:

– Хайде да отидем у нас да ударим по някоя ракия и да си поговорим за риболов…
–  Няма начин, у вас не става! Кухнята ти е толкова тясна, че в нея не може да се говори за риболов.

***

Море, лято, пясък, туристи. Една шумна група от Троян засяда под чадърите. Една от жените нетърпеливо тръгва към морето. Мъжът й се провика след нея:
– Жена, внимавай да се не удавиш!
– Защо бе, да не би да плачеш за мен, троснато отговаря жената.
– Да бе, представяш ли си!?! Малко ракия съм взел от вкъщи, няма да стигне да почерпя както ми се иска.

***

Преуморен админ се налива цяла нощ с ракия. Малко преди да се сгромоляса, решава, че ще е добре след ракията да се освежи с една биричка. Отваря бутилката, намира чиста чаша и започва нервно да си налива. В този момент изпуска чашата и замислено промълвява:
– Мммдааааааа…  Интересен бъг…

***

По време на сухия режим мъж седи в бараката и вари ракия. Гледа, по едно време, водата се нагряла много и отива до кладенеца за студена. Връща се, а в бараката седят двама милиционери, усмихват се иронично и говорят:
– Е, сядай и пиши обяснения!
– И какво да пиша?
– Всичко, както си е било, така го пиши!
Сяда човекът, пише и предава листа.
– К`во си написал бе, идиот такъв?
– Както си беше, така и го написах: „Отивам за вода до кладенеца, връщам се, а в бараката двама милиционери, седят и варят ракия.

Класика в жанра – сливова ракия

Колкото сорта сливи има в България, толкова са и рецептите за тази толкова популярна напитка

Ще ви представим една класическа и доста разпространена рецепта. Сигурно има много интерпретации по темата, но в случая ще заложим на проверена технология.

Преди да пристъпите към варенето, ще е добре да подберете плодовете и да ги подготвите. За някои ракии е добре плодовете да са цели и неповредени, но за сливовата ракия не е точно така.

За хубава ракия са необходими хубави плодове, а за хубава сливова ракия ще трябва да подберете добре узрели сливи. Съберете накапалите плодове от земята, но внимавайте да не са много скапани. Сложете ги в каците за ракия. Преценявайте добре кои са подходяшите плодове и в никакъв случай не допускайте в съда да има зелени сливи.

Най-подходяща за сливова ракия е „Кюстендилска синя слива“ и „Кюстендилско бяло кандиле“. Крайният резултат от тези сортове ще е една ароматна и вкусна напитка.

Махате костилките, като тази операция ще е значително по-лесна, ако предварително бланширате плодовете.

Ако имате преса плодовете се запарват, смачкват се и след охлаждане се заквасват с активна мая.

Така престояват 48 часа. Останалите твърди части се заливат с вода, като, ако сме получили 10 л сок, твърдите части се поливат с 3 л вода, размесват се и се оставят 48 часа, след което отново могат да се пресоват. На всеки 10 л сок се добавят 2,5 кг захар. След това следва ферментация, като могат сортовете да се смесват.

Най-добре е да варите сливова ракия през месеците ноември или декември. Ако казанът е със средна големина от 130-150 литра и ако имате 10 литра каша, от нея ще получите 1 литър ракия, а крайният резултат е 13-15 литра хубава 40-45 градусова ракия.