Етикет: отлежаване на ракията

Особености при отлежаване на ракията в стъклени съдове

Отлежаването на ракията може да стане и в стъклени съдове, в които могат да се поставят дървени парчета (трески) с размери, които позволяват свободното им преминаване в дамаджаната.
ракия

За по-удобно манипулиране с дървените парчета, те могат да бъдат с дължина 6-8 см, ширина 1,5-2 см и дебелина 4-5 мм.

Използва се суха, стара дървесина от дъб, акация и черница. Обработката на парчетата се състои от кипене във вода в продължение на 10 мин и киснене в студена вода. Количеството на дървесина (треските) се определя на база 2-3 г на литър ракия.

За да се проведе отлежаването в бурета, един път в месеца част от ракията (около 1/3 от обема) се изважда и отново се връща в дамаджаната. Това са прави с цел да се ускорят окислителните процеси на дървесината.

Пластмасовите съдове не са за предпочитане при съхраняването на ракия

В специалната литература липсват данни относно използването на пластмасови съдове за съхранение на вино и ракия

 

ракия

Има предприятия, които изработват пластмасови съдове за ферментация, съхраняване и транспорт на вина и спиртни напитки. Те обаче използват специална пластмаса. За съдовете, предлагани на пазара (туби и бутилки) точен отговор може да се даде само след съответни изследвания в лаборатория. А това изисква време и струва доста скъпо.

У нас обаче широко се употребяват пластмасови бутилки за съхранение и търговия с газирани подсладени напитки. Логически това дава основание да се предположи, че за кратко време (няколко месеца) може да се използват пластмасови съдове за съхраняване на ракия. Преди употреба те трябва да се измият много добре.

Източник: „64 уникални рецепти за домашно приготвяне на ракия“ от Димитър Цаков

Как се разбира дали има метилов алкохол в ракията?

Метиловият алкохол се констатира по химичен път чрез използване на специална апаратура и реактиви

ракия

Това става в съответно оборудвани лаборатории от подготвени специалисти.

Вкусово не може да се констатира, тъй като специфичният му вкус и мирис се смесва с вкуса и мириса на другите летливи компоненти. Добре е да се изследва преди консумация, тъй като метиловия алкохол е вреден за здравето. Той се получава при крайният етап на дестилацията. Няма казан за ракия, който да има степен на разделяне, която да успее да отдели в максимална степен метиловият спирт и по-тежките ферментационни алкохоли, които имат наркотично, нервнопатологично и неврнотоксично действие, смята н.с. Владислав Ташков.

Може ли да се използват стъклени съдове за отлежаване на ракията?

Когато количеството на произведената ракия е малко и липсват дървени съдове (бурета), ракията може да се постави за отлежаване в стъклени съдове
дамаджана

Необходимо е да се знае, че съхраняваната в стъклен съд ракия не старее и не подобрява вкусовите си качества. Цветът също не се променя. Остава безцветна — такава каквато е налята. В такъв случай се налага създаване на условия за протичане на процесите, характерни за съхраняването в дървен съд. До известна степен това се постига чрез внасяне в ракията на дървени парчета (трески).

За тази цел се използва стара суха дървесина от дъб, черница или акация. Колкото дървените парчета са по-дребни, толкова ефектът е по-добър, защото има по-голяма допирна повърхност. Напоследък за тази цел на пазара се предлага дъбов чипс (талаш). За да се избегнат известни неблагополучия, преди внасянето дървените трески се подлагат на хидротермична обработка. В домашни условия тя може да се приложи по следните два начина:

1. Треските се накисват за 24 до 48 часа в студена вода и се изсушават във фурната на домашната печка за около 1 час, като се внимава да не се овъглят и прегорят.
2. Треските се варят във вода в продължение на 10— 15 мин, след което се накисват за 24 часа в студена вода.
Изсушават се във фурната на печката за не повече от 15 мин.

Така обработени, дървените трески може вече да се внасят в ракията. Количеството се определя на база 2—3 г суха дървесина за 1 л ракия. За да се възпроизведат, макар и частично, условията при съхраняване в дървени бурета, периодично (1 път в месеца) една трета от обема на ракията се отделя (изважда) от дамаджаната, за да погълне кислород от въздуха и отново се връща в нея, като се размесва с цялото количество. Така се създават условия за окисляване на част от екстрахираните от дървесината вещества, които формират специфичните за ракията вкус, цвят и аромат.

Периодично — 1 път в месеца — се взема средна проба, която се опитва на вкус и се оценява на цвят. Когато се установи, че ракията е получила приятния и хармоничен вкус и аромат и има подходящ цвят, дървените парчета се изваждат от дамаджаната.
Ракията може да се съхранява в дамаджаната или да се налее в стъклени бутилки.

Източник: „64 уникални рецепти за домашно приготвяне на ракия“ от Димитър Цаков

В какъв съд е най-добре да отлежава ракията?

За по-голямо удоволствие от ракията, трябва да я оставите да отлежи

 

отлежаване на ракията

Така е прието, а и по този начин се подобряват качествата на ракията. Ракията, която току що е изтекла от казана има остър, неприятен мирис и вкус. Затова е необходимо е да отлежи в дървено буре, изработено от черница, дъб или акация.

Новото буре се обработва преди да се сипе ракията. Това става по следния начин: Напълва се с вода, която през първите четири дни се сменя през ден, а през следващите шест дни се сменя през два дни. След това в зависимост от обема на бурето, се наливат 1-2 кофи гореща вода. Затапва се и се разклаща в продължение на 20 мин, така че водата да облее цялата вътрешна повърхност, включително и дъната. Тази операция се повтаря, докато водата, която се излива от бурето, остане безцветна, без мирис и вкус. След това бурето се изплаква със студена вода, отцежда се и е готово за наливане на ракията. Независимо от тази обработка, ракията не бива да отлежава продължително време в дървения съд, защото има опасност да поеме голямо количество екстрактни вещества (фенолни и други съединения) и да придобие интензивен цвят, груб вкус и несвойствен мирис на дърво. Ето защо, след 2-3 месеца отлежаване, през всеки следващ месец се взема средна проба, която се оценява на вкус и цвят. Когато се установи, че тя удовлетворява, ракията се изважда от бурето и се налива в стъклени бутилки.

Когато се използват стари бурета, здрави и чисти, те само се изплакват с вода и се пълнят с ракия. Периодичната проверка за цвят и вкус се прави през по-голям интервал от време.

Източник: „64 уникални рецепти за домашно приготвяне на ракия“ от Димитър Цаков

В кои съдове домашната ракия отлежава най-добре?

Мненията на специалистите са различни – едни препоръчват дъбови бурета, други акациеви, трети черничеви бурета.

БУРЕ

За бурето мненията са спорни, общо взето колкото са майсторите, толкова са и теориите. Доказано е, че ракията най-добре старее в бъчва, но не всяко дърво придава на ракията желания кехлибарен цвят. В черничевото буре ракията лесно придобива мек вкус и приятен цвят, който за няколко дни преминава от жълт в светлокафяв конячен цвят. Когато искаме ракията да има сламеножълт цвят, тя трябва да се държи малко време в съда.

 

БИДОН

Най-функционални са 100 литровите бидони, защото могат да поемат плодове за един казан и имат удобно широко гърло за наливане и изливане. Освен това се почистват лесно и са удобни за пренасяне. Важно е обаче да не са използвани за вещества със силни миризми като – бензин, нафта, газ,киселини. Не е задължително бидонът да има канела, защото няма да се използва за точене на вино, а в него ще се слага по-гъста течност, наречена мъст или каша, която се изважда от широкото гърло на съда. Необходимо е бидонът да има удобен капак с винт за пристягане, защото каша трябва да се запази за по-дълго време.

 

ТУБА или ДАМАДЖАНА

За тях също основното важно нещо е да не са използвани за други течности с остри остатъчни миризми.

 

КОФА

Кофата ще ви е необходима по време на много манипулации около отлежаването на ракията – за събиране на плодовете, за пренасяне на плодовата каша до бидона или казана, за доливане на вода и т.н. Даже за удобство е по-добре да имате поне две кофи под ръка, така няма да правите излишни движения, докато пренасяте до казана материала само с една ръка. Освен това дръжките на пластмасовите кофи лесно се повреждат или прегарят от слънцето и се чупят, като дори счупените кофи може да се използват за събиране на окапалите плодове. Внимателно избирайте кофите – те не трябва да тежат и да удобни за хващане. В самото начало, при брането на гроздето, ще са ви необходими още кошници, касети и кораби, които първо се използват за вино, а после за ракия.

 

ПОМОЩНИ СЪДОВЕ

На тях често хората не обръщат внимание и се сещат за тях, едва когато започнат да работят и разбират, че ги нямат. Ето защо си ги осигурете още от самото начало. Трябват ви фуния за преливане на ракията от кофата в дамаджаната или бурето. По-лесно става с канче със скала, удобно за преливане.

Спиртомерът също е необходима вещ, защото с него се измерват градусите на ракията.

Захаромерът е важен за проверка на готовността на плодовата каша за варене.

Туби за пренасяне на ракията от казана до дома.

 

*** ВАЖНО УТОЧНЕНИЕ!

Повечето от тези съдове са от пластмаса, но при контакт с алкохола, те могат да станат токсични, затова трябва да избирате съдове от специална пластмаса, които издържат на алкохол – такива съдове са използваните вече за газирани напитки, които се предлагат на пазара. И все пак не дръжте ракията прекалено дълго в пластмаса, а по-добре да се прехвърли в стъклени съдове.

 

Когато ракията отлежава в стъклени съдове